Настъпил първият ден на седмицата - неделя, трети ден от смъртта на Спасителя. През нощта в ранните часове на неделята Христос възкръснал: Ангел Господен слязъл от небето и отворил камъка от гроба. Войниците, които били на стража, се уплашили от блясъка му и паднали на земята като мъртви. После, като дошли на себе си, побягнали и отишли, та казали на първосвещениците това, което видели. Първосвещениците дали на войниците достатъчно пари и им заповядали никому да не казват, че Христос възкръснал, а да твърдят, че учениците били дошли, когато стражата спяла, и откраднали тялото на Иисуса.

     Същия ден рано сутринта благочестивите жени, които били приготвили миро и други аромати (благоуханни масла), дошли на гроба, за да помажат тялото на Господа. Те вървели бързешком и по пътя тревожно се питали:

     - Кой ли ще ни отвали тежкия камък от вратата гробни?

     Но като дошли по-близо до гроба, те с изненада видели, че камъкът е отвален и върху него стои един светъл мъж в бляскави дрехи. При вида му жените се изплашили. Ангелът им казал:

     - Не бойте се! Вие търсите Иисуса разпнатия. Няма Го тука. Той възкръсна, както беше говорил на учениците Си. Елате прочее и вижте мястото, дето е лежал Господ! Идете сега и кажете на апостолите за това!

     Изпълнени от радост и свещен трепет, жените - мироносци, тозчас се върнали и разказали на апостолите за всичко, що видели и чули от ангела.

     Като научили за възкресението, Петър и Иоан веднага се затекли към гроба. А понеже Иоан бил по-млад, дошъл по-рано от Петра и видял повивките, в които било обвито тялото Иисусово. След като пристигнал и Петър; и той видял и повярвал. Тогава и двамата се върнали в града и разказали на останалите апостоли за онова, което видели.

     Във Велика събота вечерта, към 11 часа, започва пасхалната полунощница с пение на канона “Под морската вълна...”. Към 12 часа без четвърт в храма се угасват всички свещи и кандила. Остава да гори само напрестолното кандило. Свещеникът, облечен в пълно и светло одеяние, запалва свещ от горящото кандило, застава на солея (кръглото стъпало /площадката/ пред св. олтар) с лице, обърнато към запад, и пее: “Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина и прославете възкръсналия от мъртвите Христос...”. При тая покана богомолците пристъпват към свещеника и запалват от него свещите си. Певците запяват: “Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите на небето възпяват. Сподоби и нас на земята да Те славим с чисто сърце!”. Образува се тържествена литийна процесия, която излиза от храма и застава на определеното място. Тук свещеникът чете възкресното евангелие, след което, кадейки, тържестевено пее тропара на Възкресение: “Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта потъпка и на ония, които са в гробовете, живот подари”, и поздравява с Христос воскресе! християните. В този момент камбаните тържествено бият. Лицата на всички греят от пасхалната радост. Тая радост преизпълва сърцата на богомолците. Заедно със запалените великденски свещи християните отнасят тая радост по домовете си.

     Следва велика ектения и пасхална утринна, след което се отслужва Златоустова литургия.

     Същия ден преди обяд (а в някои места към 2 ч.след обяд) се отслужва тържествена вечерня или т. нар. “Второ възкресение”. На тая служба по древен църковен обичай се чете на различни чужди езици евангелското чтение за явяването на възкръсналия Христа на апостолите при затворени врати в отсъствието на Тома...