Сделките се извършват по всички правила на бизнеса. Цената варира в зависимост от качествата на роба. Заплаща се със сребро и злато, оръжие, барут, платове, алкохол и тютюн. През 1714 г. робиня от замъка Кийп Коуст - един от многобройните пунктове за разпределение на роби по африканското крайбрежие - е купена за две малки сини перпетуани (мярка за дължина на вълнен плат), 7 пушки и 22 платна. През същата година търговци от лондонската Кралска африканска компания заплащат цяло “състояние” за 40 роби от Уайдах (днешен Бенин) - 337 ловджийски пушки, 40 мускета и 270 килограма барут.

     Превърнати в разменна стока, чернокожите се оценяват според търсенето и предлагането на пазара за роби. Като всяка друга вещ за продан, преди да бъдат купени, те внимателно се оглеждат от купувачите. Най-важни са външният вид на роба, стойката, добре подредените бели зъби и липсата на венерически заболявания. След сключване на сделката настъпва най-тежкият и унизителен момент за роба - клеймото на собственика жигосва завинаги рамото, гърдите и задните части на всеки, превърнал се в негова собственост.

При пътуването през Атлантическия океан робите са превозвани при нечовешки условия.

     Търговията с роби достига своя апогей в периода между 1740 и 1810 г. Тогава средно на година 60 000 чернокожи напускат родните си земи, за да не ги видят никога вече. По-голямата част от африканците, осъдени да заминат в робство, са пленници от многобройните войни, които бушуват в Африка в онези времена. След всяка нова битка търговията на роби се разраства все повече. Историята познава случаи, когато самите търговци финансират войни, за да се сдобият с повече жива “стока” за продан.

     При пътуването през Атлантическия океан робите са превозвани при нечовешки условия. “Товарът” е подреждан върху дървени платформи, робите стоят изправени, с тела наблъскани едно в друго. Мнозина стават жертви на масови епидемии, които пламват на корабите. През 1714 г. агентът на Кралската африканска компания в Непал Джон Хъфам пише: “Пристигналите роби бяха изнемощели, слаби и измършавели от пътуването, оковани в железа. Много от тях умираха още щом слезеха на сушата и безжизнените им тела се строполяваха в краката ни”.

     Веднъж достигнали американския бряг, африканците се озовават на търговете на роби. Те се разпродават по захарните плантации на Карибието и Североизточна Бразилия, тютюневите насаждения на Вирджиния, оризищата в Южна Каролина. Тези от тях, които имат късмет, стават домашна прислуга на заможните американски семейства и от двата континента.

Всички бунтове на роби са удавени в кръв!

     Суровата експлоатация, изтощителният труд и потъпкването на човешкото достойнство са причини за многобройните въстания, които избухват сред робите - на остров Хиспаниола през 1522 г., Мексико Сити (1537 г.), Ямайка (1637 г.), Ню Йорк (1712 г.). Всички бунтове са удавени в кръв! Единствено робите на Хаити успяват да извоюват пътя към свободата след продължителна битка, довела до тяхната независимост през 1804 г.

     Днес в началото на XXI-ви век всичко това е останало далеч в миналото. В САЩ обаче продължават да живеят милиони чернокожи, съхранили своята култура и самобитност. Съвременното общество в Америка продължава да носи отпечатъка на африканския мироглед, религията, културата, музиката, езика, фолклора - спомен от мрачните години на робството!