Търговията с роби бележи една от най-мрачните страници в историята на човешкия род. 350 години на алчност и жажда за леки печалби е цената на жестоките страдания и унижения, на които са подложени чернокожите.

     Този безмилостен бизнес води своето начало от Африка. Търговията с роби се заражда през XVI-ти век, като превръща африканския континент в изключително привлекателно място за търговците. Европейците пристигат с кораби, натоварени с тонове текстил, желязо, оръжие и алкохол. Всички тези стоки се разменят срещу живото съкровище на Африка - негрите.

     Открит е нов търговски път през Атлантика. Започва превоз на чернокожи като евтина работна ръка до колониите на Португалия, Холандия, Англия и Франция. Според историческите източници преселването на африканци в Новия свят вероятно започва още с първите експедиции на Христофор Колумб. Когато испанците основават първото си селище на Карибския остров Хиспаниола, между заселниците има и двама негри.

Испанските конквистадори внасят чернокожи роби в Новия свят.

     Не съществуват обаче неоспорими доказателства, че при колонизирането на тази част от света, испанците възнамеряват да прехвърлят роби от Африка. Често явление са бунтовете сред местните жители, наречени индианци, които отказват да се подчиняват на колонизаторите и да вършат черната работа. Ето защо испанците започват да се оглеждат за нови източници на работна ръка. През 1501 г. испанските монаси Фердинанд и Исабела дават официалното съгласие на църквата, което предоставя правото на колонизаторите свободно да внасят чернокожи роби във владенията си в Новия свят.

     От остров Хиспаниола робството бързо се разпространява по другите острови - Куба, Ямайка и Пуерто Рико, както и в колониите на сушата - Мексико и Перу. Накрая то обхваща цяла Латинска Америка. През 1619 г. холандци докарват двадесетина чернокожи, за да облекчат недостига на работници в Джеймстаун, Вирджиния. С това се слага началото на използването на чернокожа работна ръка в английските колонии на американския континент.

Хиляди чернокожи умират по време на дългите преходи през открито море.

     Никой не може да каже със сигурност, какъв е точният брой на африканците, прехвърлени с робовладелчески кораби през Атлантика. Учените предполагат, че между 10 и 12 млн. души са успели да достигнат американските брегове. Десетки хиляди други са загинали в Африка, докато очакват съдбата си в разпределителни пунктове и мрачни затвори. Още повече умират от болести и изтощение в дългите преходи от по няколко месеца през открито море. Голяма част от оцелелите са откарани в Карибието. В Бразилия се складира най-голямата “пратка” жива стока от около 5 млн. души. Само в колониите на Испания са разпродадени 2 млн. роби. 10 млн. са разпределени между английските, френските, холандските и датските колонии. Около 500 000 роби са доставени на сушата северно от Испанска Флорида. Макар че потомците на африканските роби в САЩ към 1860 г. наброяват 4 млн., повечето от тях вече са били родени на американска земя.