В средата на 20-те години на миналия век, Йосиф Висарионович Сталин финансирал секретен план за лабораторното създаване на непобедими човекоподобни същества за военните и икономически нужди на СССР. Комунистическият диктатор мечтаел за армия от хуманоиди, притежаващи невероятна сила и недоразвит мозък, неусещащи болка, издръжливи и непретенциозни към храната.

     За целта през 1926 г., Политбюро на ЦК на КПСС одобрило съответен проект и възложило на Академията на науките да проучи възможностите за създаването на “жива военна машина”, посочва италианският ежедневник La Repubblica. Задачата била възложена на известния учен Иля Иванов, който имал голям опит в кръстосването на различни видове животни. В опитния център “Аскания Нова” в Крим, “съветският Франкенщайн” отглеждал зеброиди, еленобикове, бизони-полукрави и др. и кръстосвал успешно бели мишки с морски свинчета и различни породи зайци. Специалните служби отделили на генетика огромната за времето си сума от $ 15 000 и му дали 5 години за получаването на бъдещия, според тях, основен съставен елемент на Червената армия.

     Но в мислите на Сталин могъщите хуманоиди не се свързвали само с войната. Преди началото на масовите депортации и създаването на ГУЛАГ, той се опитвал да намери неизчерпаем източник на работна сила. Диктаторът планирал да използва хуманоидите за работа във въглищните мини, за строителството на железопътни линии и пътища в Сибир и арктическите райони. Сталин бил готов да използва родените в лаборатория същества и като източник за органи. След като разузнаването му докладвало за генетичните експерименти, провеждани по това време в Германия, идеята за създаването на Свръхчовека обсебила съзнанието и на съветския лидер.

     Проектът на Иванов, чийто детайли руските историци разкриват едва след 80 години, получил одобрението и на Института “Пастьор” в Париж, като французите дори отстъпили на Москва изследователския си център в Киндия, Нова Гвинея, където вече се извършвала работа по развитието на изкуственото оплождане и експерименти с животински клетки.

     Иванов, който тогава не знаел нищо за различията в “хромозомните карти” на видовете, решил да угоди на Сталин, оплождайки шимпанзета и горили с човешки сперматозоиди. В секретните си доклади ученият споменава и огромните трудности при залавянето на подходящи животни. За справянето с проблема, Иванов накарал ловците да палят дърветата, на които се криели семействата шимпанзета и горили. Обезумелите от страх животни са хвърляли отвисоко на земята, където били залавяни и с помощта на палки вкарвани в клетки.

     За да провежда изследванията в секретни условия, през 1929 г. Кремъл създал собствен развъдник за маймуните в Сухуми, днешна Грузия. Кораб-призрак, който извършил междунно спиране в Марсилия, откарал първите 11 опитни животни в родината на Сталин. Заради ужасните за времето си условния на транспортиране, 2 от оплродените женски шимпанзета починали по пътя, а останалите маймуни се разболели от туберкулоза.

     Разтревожени от съветските опити за създаването на генетичен хибрид, САЩ поискали Иванов да прекрати експериментите, които за времето си граничели с научната фантастика. Генетиката, изучаването на клетките и хормоните се намирали още в зачатъчно състояние. След десетки неуспешни опити, самият Иванов разбрал, че едва ли ще успее да създаде супермаймуната-войник.

     След като САЩ неформално поставили пред СССР въпроса за законността на междувидовото кръстосване и неизвестния юридически статус на отгледаните по този начин живи същества, на 13 декември 1930 г., НКВД арестува Иля Иванов. На ученият са повдигнати стандартните за времето обвинения в “съучастие с буржоазния интернационал” и “антидържавна дейност”, след което бил осъден на 5 години в ГУЛАГ с последващо изгнание в Казахстан. Изпълнението на присъдата на Иванов било прекъснато от смъртта му през 1932 г.

     През 1992 г., съществуващият и до днес център за развъждане на маймуни е преместен от Сухуми в градчето Веселое край руския черноморски град Адлер и е преименуван в Държавен институт по медицинска приматология РАМН, уточнява вестник “Московские новости”.

     В съветско време, питомниците на животинската ферма наброявали над 7000 маймуни. През 1991-1992 г. повечето от тях стават жертва на грузинско-абхазкия конфликт. Част от тях били транспортирани във Веселое, други умрели от глад и студ или били убити от участниците в бойните действия, които за развлечение изпробвали точността си, стреляйки по клетките на животните. В Института, който въпреки всичко се смята за най-големият по рода си в Европа (с около 3000 екземпляра), човекоподобни маймуни вече няма, тъй като всички са загинали. Последната горила Бол, която била любимец на директора на центъра, акад. Борис Лапин, трябвало да бъде дадена на Ростовския зоопарк.

     В центъра край Адлер сега се провеждат изследвания с макаци, павиани и мармозетки. Върху маймуните основно се изпитват нови ваксини и лекарства и се изучават особеностите на човешките заболявания – от рак и особено опасни инфекции, до болести, предавани по полов път, от които се оказали заразени 40% от маймуните в Института. Сегашните сътрудници на развъдника уверяват, че в Сухуми никога не са правени или планирани опити за създаването на хибрид между човек и маймуна, но за времето в зората на създаването му, когато той е бил под егидата на Московския институт по ендокринология, не могат да твърдят нищо със сигурност.