Факторите, които определят филмопроизводството в държавата.
     Сред истинските ценители на “седмото” изкуство, европейското кино е известно като “другото” кино. То никога не се е стремяло да бъде суперинтелектуално или суперавангардно. Въпреки че, според познавачите, то не винаги залага на зрелището и привлекателните лица от екрана, европейското кино съумява да затвърди присъствието си с по-разгърнатите си роли. А чувствителността и уникалният начин на екранно виждане и филмово изразяване са безспорни.

“Печалбата” е дебют на Халваджиян

     България е член на Фонда за подпомагане на производството и разпространението на европейски филми към Съвета на Европа. Филмопроизводството в страната ни е част от филмопроизводството в Европа и има перспективи да се развива като такова. В случая самото киноизкуство няма първостепенно значение. Факторите, които определят колко и какви български филми да се снимат за големия екран са малкият ни национален пазар, езиковата обособеност, бедната ни икономика, българското законодателство. Родното кино днес трудно преодолява собствената си изолация. Вместо да е отворено към европейския начин на мислене или европейския зрител, то се стреми да се нагажда към Запада. В резултат все по-често българското кино говори на американоанглийски език-с гръмогласни, къси изречения, които почти нищо не казват.
     Българското кино.

     В наши дни е невъзможно родните ни кинопроизводители да заснемат повече от един игрален филм на година. Направата му е свързана с много изхабени нерви, непрекъснат недостиг на пари и невинаги задоволителен резултат. В последните няколко години на бял свят се появиха едва три български кинопродукции, които само мимоходом успяха да отвлекат вниманието на зрителя. Филмите се запомниха преди всичко със скандалите около тях. Така например, “Печалбата” на Магърдич Халваджиян бе излъчен в най-гледаното време от 20,30 часа по Канал 1 няколко дни преди да се състои премиерата му по кината.

филмът е правен по законите на екшъна

продукцията не достигна очаквания успех

     На големия екран минаха и филмите “Опашката на дявола” и “Огледалото на дявола”. Заради очевидното сходство в заглавията се породи конфликт. Продуценти и режисьори не успяха да решат разразилия се спор и нападките се пренесоха в съда, но компромис не бе намерен. Иначе филмите съвсем не бяха лоши, но не успяха да изплатят парите, вложени в тях. За да има поне частична възвращаемост и “Опашката на дявола”, и “Огледалото на дявола” бяха продадени на Българската национална телевизия. Там те моментално бяха разфасовани на парчета и преправени на минисериали, като по този начин се загуби много от качеството и гледаемостта им.

     У нас доминираща роля играе холивудското кино. Или с други думи - киното, направено с много пари, за да донесе още повече пари. Холивудският тип филми залага на формулата “тотално развлечение”. За тях Шварценегер и Ван Дам вечно са "недостижими супермени", Том Круз и Тим Робинс - хитри бизнесмени, Шарън Стоун и Мадона - вулгарни блондинки, а Никол Кидман и Джулия Робъртс - пресметливи пепеляшки. Все пак критиците така си вадят хляба и щом няма българско кино, което да критикуват, те вземат на прицел чуждото. А не отчитат факта, че в киносалоните по цялата страна се въртят премиери на холивудски феномени, например новите епизоди на “Междузвездните войни” на Лукас преди тяхната премиера в големи европейски столици като Париж, Берлин и Лондон.

Кристоф Ламбер продължава да вълнува женските сърца

     Погрешно е схващането, че Холивуд робува на зрелищните специални ефекти, хард секса и рекламата, надхвърляща бюджета на даден филм.
     Могъщият, бляскав и триумфиращ Холивуд най-накрая узна, че и България присъства на световната карта. Благодарение на гигантската продуцентска компания “Ню Имидж” в страната ни започнаха да идват и да снимат невероятни звезди като Кристоф Ламбер, Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен, Лоренцо Ламас, Харви Кайтел, а съвсем наскоро Били Зейн, Стивън Болдуин и Стивън Сегал.

европейските актьори доминират в Холивуд

     В западните продукции намират място и много емблематични български актьори, чиято работа e високо оценена. При снимането на всеки един холивудски филм в България се осигуряват работни места за над 300 българи и в страната се вкарват големи инвестиции. “Ню Имидж” няма против да заснеме и български филм, стига да и се предложи нещо достатъчно стойностно. Кой знае, може би наближава времето, когато думите “българско кино” няма да предизвикват единствено иронични усмивки на пренебрежение.