От началото на септември 2010 г. бяха възобновени археологическите проучвания на римската крайпътна станция Состра, разположена в землището на с. Ломец, община Троян, съобщиха от Националния исторически музей. Експедиция на Националния исторически музей под ръководството на д-р Иван Христов откри изключително добре запазен участък от римския път, свързващ градовете Упия Ескус (с. Гиген, Плевенско) – Филипополис (Пловдив).
Пътят е широк 7 м и е разположен близо до източната крепостна стена на крепостта Состра. Това е най-добре запазената пътна настилка от времето на римските императори в България. Пътят е оформен с осова линия, банкет състоящ се от добре обработени каменни блокове, които го превръщат в истинска магистрала за античността.
 
Сред важните открития на експедицията на Националния исторически музей е откриването на най-ранната каменна крепостна стена на укреплението, изградена от войниците на Втора матиакска кохорта (военно подразделение от 1000 човека) в средата на II в. Стената е широка близо 2 м и е ограждала площ от 19 дка. Първото построяване на крепостта е станало със заповед на императора Антонин Пий около 147 г. – факт, който се подтвърждава и от надпис, изсечен върху каменен обелиск, открит във вътрешността на Состра. Освен крепостната стена археолозите са открили и рова на ранния военен лагер. Той е широк 5 м, дълбок 2 м и е представлявал сериозно препятствие за нападателите на римския кастел.

Посетителите на археологическия обект могат да разгледат консервираната крепостна стена от 3 век, проучените представителни сгради във вътрешността на обекта и близко разположената раннохристиянска базилика от 5 век – „Св. Георги”.

Проучванията на Состра ще продължат до 24 септември 2010 г., когато екипът на д-р Христов ще възобнови проучванията на тракийската владетелска резиденция на вр. Кози грамади в Средна гора.