Древен храм на траките разкриха археолози от Националния исторически музей на връх Кози грамади в Средна гора. Това е най-трудната високопланинска експедиция в страната, защото разкопките се провеждат на надморска височина от 1365 метра, съобщи за БНР ръководителят на екипа доц. д-р Иван Христов. Той уточни, че това е четвъртият археологически сезон там, започнал е в средата на месец юли.

В пределите на внушителен античен комплекс, който от години е обект на археологически разкопки, учените са се натъкнали на голям тракийски храм, който впоследствие е бил използван като светилище на боговете Зевс и Хера. Находката, както и множество други мащабни разкрития в района, дават основание на археолозите да заключат, че в тази част на планината някога е действало значимо регионално култово средище.

Тук има скална пирамида, скалист връх, който е примамвал древните хора – посочва доц. Христов. – Всичко, което излиза на Кози грамади, е било разработено и терасирано. Целта ни е да проучим древното светилище на върха, което е на площ от 10 декара. Разкрихме тракийски храм с постройка от 50 кв. метра и запазеност на стените на места до 2 метра, казва археологът. Нашите предци траките са използвали обработени каменни блокове, за да подчертаят фасадата на храма и са го покрили с керемиди от коринтски тип.

Доц. Христов уточнява, че светилището е започнало да се формира още в ранножелязната епоха в VІІІ век преди Христа. Предполага се, че малко по-късно, около ІV век преди Христа, на мястото изникнала представителна сграда с четири кръгли каменни олтара, всеки с диаметър по 80 см. Интересното е, че и през римската епоха тази сграда продължила да съществува. Доказателство за това са намерените оброчни плочки с изображението на Зевс. Вероятно Зевс е припознат в образа на неизвестно тракийско божество, за което нямаме сведения, каза ръководителят на разкопките.

Светилището е просъществувало чак до V век сл. Христа, когато християните унищожават храма и изграждат на 15 метра северно от него малка еднокорабна църква. Другите находки от експедицията са тракийски монети, монети на македонските владетели Филип II и Александър Велики, денари от късната Римска република, както и над 1000 керамични фрагмента от съдове, поднасяни като дарове на светилището.

Срещу връх Кози грамади се намира връх Сборови грамади, където преди време също бе разкрито скално светилище. Между двата върха се издигал замък на тракийски владетел на Одриското царство, за което свидетелстват оцелелите до наши дни останки. Предполага се, че замъкът е бил на някой от наследниците на одриския владетел Котис І – вероятно Терес ІІ или Аматок, които са живели по тези земи в средата на ІV век преди Христа. Резиденцията-крепост е била построена на 1200 метра надморска височина. Археолозите наричат това място българският Мачу Пикчу, поради сходство в устройството на тези два града. В тази изненадваща съпоставка няма нищо случайно. Оказва се, че както древните траки, така и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Това е причината одриските царе да строят своите резиденции и култови комплекси на високи и труднодостъпни места.

Войниците на Филип Македонски обаче са превзели тази резиденция на одриските царе. Интересното е, че освен храма на вр. Кози грамади и царския замък отсреща, в района имаме и други жилищни структури, находките от които показват един много висок жилищен стандарт, обяснява доц. Христов.

Ръководителят на проучванията уточнява, че експедицията на вр. Кози грамади е планирана до края на август, като за целта се чака допълнително финансиране от Министерството на културата. И добавя, че до момента разкопките са факт благодарение на дарители.