На 5-6 юни Звездата на овчаря ще премине между Земята и Слънцето и така ще можем да наблюдаваме едно изключително подреждане на планети, което ще се повтори чак след 105 г.

"Сега или никога" преди декември 2117 г. - предупреждава в последния си брой британското списание "Физикс Уърлд", цитирано от БГНЕС.

Всички експерти по астрофизика и астрономи аматьори са мобилизирани в очакване на събитието.

На 5 юни от 22,09 ч. по Гринуич (0,09 бълг. време) в продължение на седем часа една черна точка, 32 пъти по-малка от Слънцето – сянката на Венера – ще премине пред слънчевия диск и ще може да бъде наблюдавана с просто око, но със защитни очила като продаваните при слънчеви затъмнения.

Явлението обаче няма да може да се наблюдава от цялата повърхност на Земята и голяма част от земното население ще има възможност да се любува само на част от редкия феномен – при изгрева или при залязването на Слънцето.

Макар да е по-малко зрелищно от слънчево затъмнение, преминаването на Венера е много по-богато на информация за учените. От няколко века преминаването на Венера пред Слънцето е истинско събитие за астрономите и тази година изключение от правилото няма да има.

Преминаванията на Венера стават по двойки с разлика от осем години в интервал от повече от век. Затова преди предишното преминаване през юни 2004 г. никой от сега живите астрономи не бе имал възможност да го изучава.

След като германският математик Йоханес Кеплер предсказва явлението, едва пет преминавания на Звездата на овчаря са били изучавани от западните астрономи: през 1639, 1761, 1769 et 1874, като последното е било през 1882 г.

През века на просвещението (от края на XVII до началото на XIX век) заради подреждането на Венера пред Слънцето години предварително са били организирани скъпи морски експедиции в Индийския океан и Пасифика. Това явление е било особено важно за тогавашните астрономи, тъй като позволявало чрез тригонометрията да се изчисли разстоянието от Земята до Слънцето.

Макар днес тази "астрономическа единици" да е известна (приблизително 149 597 870 км) и да може лесно да се изчисли с помощта на спътници, тогава е било невъзможно тя да се установи пряко, без да се използва небесно "тяло" като Венера.

При преминаването на Венера през 2004 г. благодарение на техническия напредък (GPS, хронометри и т.н.) учените получиха много по-точни резултати, отколкото на астрономите в миналото.

Сега учените ще могат да изучават атмосферата на планетата, което по-специално ще им даде база за сравнение с атмосферата на потенциално годните за живот екзопланети. За целта ще бъдат използвани големите съвременни телескопи, както и европейската сонда Венера Експрес, телескопът Хабъл и различните спътници.