С минути на мълчание и с вой на сирени в 12 ч. днес ще бъде отбелязан Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. Как се стига до съдбовната дата 2 юни?

Още от началото на април 1876 г. под ръководството на Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов започва сформирането на голяма чета, която трябва да се прехвърли в България веднага след обявяването на въстанието. Първоначално организаторите смятат, че ръководители на четата трябва да са старите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю. Но те са скептични към успеха на бунта и смятат, че ще трябва да изчакат с изпращането на четата в България. Тогава за воевода е избран Христо Ботев, а за военен комендант - Никола Войновски.

Към средата на май подготовката на четата приключва. Съобразявайки се с развитието на въстанието в страната, Ботев и неговите помощници решават да насочат четата към Враца, тъй като силите на тамошната комитетска организация са запазени и съществуват възможности за вдигане на въстание. На 28 май Христо Ботев и част от четниците се качват от Гюргево на австрийския пътнически кораб "Радецки", извършващ редовен рейс по река Дунав. От други пристанища към тях се присъединяват и останалите доброволци, които са предварително разпределени в групи, за да не привличат вниманието на румънските власти. На 29 май "Радецки" е завладян, след което екипажът е принуден да спре парахода на българския бряг край село Козлодуй. Воеводата е отправил писмо на френски до капитана на кораба Дагоберт Енглендер. Капитанът пожелава успех на българските четници в тяхната мисия.

За няколко дни, сражавайки се с турските части, четата достига Врачанския балкан. Но се оказва, че въстанието е потушено, а местните революционни дейци - арестувани. В едно от сраженията на четата Христо Ботев пада убит. Повечето от четниците също загиват или са пленени. Само десетина от тях успяват да се доберат до Сърбия и Румъния.

С разгрома на Ботевата чета идва краят на Априлското въстание.

Христо Ботев е може би един от малкото герои на националното ни Възраждане, чиято памет започва да се чества веднага след Освобождението. Първото честване е устроено от козлодуйските жители през май 1878 год. Постепенно датата 2 юни, на която се отбелязват годишнините от гибелта на Ботев, се превръща в Ден на всички загинали за свободата на България.