Всички сме някак обидени. Националната ни гордост е сякаш засегната. Свикнали сме на далеч
Олимпиадата приключи. Време е за равносметка.
42. БЪЛГАРИЯ – 1 златен, 1 сребърен, 3 бронзови – общо 5.
Малко, извънредно малко медали. Слабо, много слабо представяне...
Всички сме някак обидени. Националната ни гордост е сякаш засегната. Свикнали сме на далеч по-добро. Мъчи ни жаждата за медали...
Ще последват анализи на мастити журналисти, социолози и дори психолози. Ще се говори за застаряването на българските спортисти, за несправедливостта на съдиите, за липсата на късмет, за това, че всички използват допинг, а само нас хващат. Въобще – до втръсване слушани и познати факти и умозаключения...
Страшни „равносметки”, фатални прогнози...
Вероятно ще има скандали, вероятно ще се подадат оставки...
Но, всяко чудо за три дни... Много шум за нищо... И пак по старому...
Мисля си какво би станало, ако Данчо Йовчев и Станка Златева не бяха допуснали толкова нелепи грешки, ако българските щангисти участваха на олимпиадата, ако бяхме взели два-три пъти повече медали. Разбира се, щяхме да бъдем по-радостни. Някои щяха да отчетат огромни успехи. Щяхме ли обаче да бъдем велика спортна нация?
Чудя се също така какво трябва да се случи, за да може тези, които отговарят за българския спорт, да погледнат истината в очите. Защото, ако се продължи по същия начин, на следващата олимпиада може да не вземем дори и един медал.
Причините за слабото ни представяне са обективни и повече от очевидни – неадекватната нормативна уредба на българския спорт, крайно остарелите спортно-технически бази, свързаните с тях юридически и практически неуредици и най-вече – недостатъчното развитие, да не кажа пълната липса, на детско-юношеския и университетския спорт.
Въпрос на пари, но не само. Въпрос на правилна преценка и управленска култура...
Имате думата.