Провокация, другари. Капиталистическа, грозна, пошла провокация... Нихилистична
Минат, не минат пет-шест месеца и някоя европейска или американска социологическа агенция публикува изследване, от което става ясно, че българите са едни от най-нещастните хора на света. Нещастни сме били като нация, нещастни сме били като народ, нещастни сме били като отделни хора. Българите били разочаровани от държавата, стандартът на живот им бил нисък, били бедни, били песимисти, били не знам какво били...
Провокация, другари. Капиталистическа, грозна, пошла провокация... Нихилистична, така да се каже, псевдоинтелектулна... Все едно, че хората не разбират...
Били сме бедни, а в Мексико и в Пуерто Рико, където били щастливи, да не би да са богати. Били сме стресирани, а какво да се каже за стреса в американските градове. Не сме били сигурни в бъдещето си, то пък в САЩ както са сигурни... Въобще – лъжи, нелепости, направо глупости...
Да сложат прът в колелото на историята, да спрат прогреса на нашето прогресивно общество – ето какво се опитват да направят западните “агенции”...
За жалост част от масите и най-вече българските “интелектуалци” се поддават на подобни инсинуации. Заразяват се. Стават нещастни... Определена роля тук играят и продалите се за жълти стотинки на Запада писатели, журналисти, прависти и т. н., които използват всяка възможност да втълпяват чувство за малоценност у народа...
Но ние трябва да спрем тази обезличаваща ни инвазия. И в крайна сметка, те като имат агенции, ние нямаме ли. Имаме и Национален статистически институт...
Война навсякъде и по всички фронтове. Вярата в нашето щастие трябва да се отстоява. Стига униние. Напред, по-позитивно...
Да не забелязваме, да не чувстваме огромните успехи на партията, да не сме щастливи от небивалия възход във всяка една от областите на живота – нима сме слепи...
Щастие – да!!! Нещастие – не!!!
В социалистическия рай няма нещастие. Тук всеки има право на щастие. Право, но и задължение...
Да забраним нещастието, да вярваме в партията, да бъдем щастливи...
Уважаеми читатели, такава е нашата действителност. Думи, думи, думи... А нали знаете, една лъжа, повторена сто пъти, става истина...
Имате думата.