Николай Георгиев, популярният водещ на играта “Руска рулетка” по Канал 1, е завършил специалност “философия”. Занимавал се е с танци и пеене, обича Вагнер, Бетовен и хеви метъла.

“Популярността е хубаво нещо!”

     - Какъв е Ники Георгиев извън “Руска рулетка”?

     - Смея да твърдя, че съм като много други хора. С всичките житейски радости и несгоди, които ми се случват. Не мога да кажа, че съм нещо повече от останалите. Аз смятам, че съм нормален извън “Руска рулетка”, не че в “Руска рулетка” съм ненормален.

     - В началото въпросите в “Руска рулетка” бяха доста по-трудни. Защо сега са по-лесни?

     - В самото начало много неща не бяха изяснени, но впоследствие всичко си дойде на мястото. Нормално е когато едно шоу тръгне, то да не е перфектно. Това е предпоставка за развитието му. Стигна се до идеята, че трябва малко да падне трудността на въпросите, за да могат хората да отговарят, колкото се може по-дълго вярно и да печелят пари.

     -Пристрастен ли си по време на играта?

     - Не, всичко е въпрос на естетика. Има играчи, които са ми много симпатични. Участници, които ми харесват с начина си на държание и аз им го казвам. Но това по никакъв начин не се отразява на резултата им.

     - Стана доста популярен. Представяш ли си се като герой в някой филм?

     - Не. Популярността е хубаво нещо, но за мен тя се изразява в тези няколко дни, в които снимаме. В студиото записваме ограничен кръг от хора. Все пак правим доста повече от онова, което се вижда на екрана.

“Има играчи, които са ми много симпатични, но това не се отразява на резултата им!”

     - Какво качва адреналина ти?

     - Аз не съм от типът хора, които си качват адреналина. Тънкото човешко усещане, което се намира тук под лъжичката, то винаги повишава адреналина ми.

     - Какво се случва в свободното ти време?

     - Да си призная честно, занимавам се предимно със себе си. Почивам си, чета книжки. Ходя по заведения, забавлявам се, но не особено често. В свободното си време аз общувам.

     - Слушаш Вагнер, Бетовен и хеви метъл. Кое ги обединява?

     - Първо, аз ги обединявам тези неща. А второ, според някои музиканти Вагнер е бащата на хеви метъла. Не знам запозната ли си колко тежки са Вагнер и Бетовен! Това са мрачните автори. Те се пренасят в съзнанието на рок музиканти, които пишат под тяхно влияние мрачна музика. За мен е нормално да уловя тези две крайности, тежката класика и тежкия хеви метъл. Всичко останало, което е по средата ми харесва, но то не ме привлича толкова силно, т. е. аз съм на двата полюса.

“В “Руска рулетка” непрекъснато срещам нови хора!”

     - Кое в живота най-много ти е пречило и какво ти е помагало?

     - Преча си сам на себе си. Пречи ми това, че съм много наивен и че се предоверявам на хората. Всеки път откривам в хората доброто или по-скоро искам да го откривам, а то не е чак толкова добро. В този смисъл, пречи ми това, че хората ме лъжат. Лъжейки ме те ме предизвикват и това съответно кодира някакъв опит в мене. Така аз вече знам, че някои хора ме лъжат и не се поддавам на манипулациите им. Но тогава пък се притеснявам, че ако изгубя наивността си няма да бъда толкова лъчезарен сам по себе си, не в отношенията с останалите. Като се събудя сутрин от сън, не искам да съм мрачен, искам да съм щастлив, че още един ден започва. Така че тая наивност, която ми пречи, в същото време ми и помага.

     - Завършил си философия. Как се насочи към нея?

     - Започнах да се интересувам първо от Фройд, четях негови книги. Неговият изказ започна да ми допада. След това естествено се насочих към философията. Казах си, че друго не мога за уча. Тя не е просто избор, а стечение. Следствие от моите житейски нагласи.

“Интересно ми е как участниците ще преодолеят самите себе си!”

     - Занимаваш се с изкуство - танци, пеене, имаш и изяви в Бургас, Велико Търново. Защо не продължи в тази насока?

     - По много причини. Първо, Музикалният театър във Велико Търново не можа да разбере това, което аз исках да правя. Бях добре обезпечен финансово и ходех на работа за удоволствие. Което предполагаше, че моите действия там са абсолютно освободени. Импровизирах много, за да стане нещо по-добре. Но хората в театъра не го разбраха. За съжаление.

     - Какво най-много харесваш в работата си?

     - В “Руска рулетка” непрекъснато срещам нови хора. По принцип играта е една и съща, но тя се прави с различни хора. То е като при любовта. Не може любовта да бъде една и съща, ако хората са различни. Когато излязат четирима нови участници, за мен е интересно, как те ще успеят да преодолеят себе си. Това се случва всеки път, затова и играта няма да ми омръзне. Може за омръзне на други, но не и на мен.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - Нямам. Предпочитам сам да си мисля такива разни мисли. Не обичам да цитирам автори, това е проява на енциклопедичност, която мен лично ме дразни. И аз предпочитам оттук нататък, когато знам кой какво е казал, аз да измисля нещо. Но не за човечеството, а за себе си.