Посреща ме в стилен офис в центъра на Пловдив. Ведрата усмивка и здраво ръкостискане, стопяват мигновено леда на първата ни среща.  Оглеждам се.  Всичко е някак на мястото си, елегантно, без излишен лукс, подредено, създаващо усещане за спокойствие. На бюрото – семейна снимка. Зад бюрото тя - адвокатът и кандидат за кмет на Община Раковски  - Мария Джатова.

- С колко време разполагаме?- пита ме.

- С колкото е необходимо.

- Искаш ли да те разходя в моята община? Трябва да я видиш!

След броени минути сме в кола, на път за с. Белозем.

- Защо решихте да се кандидатирате за кмет на Община Раковски? – задавам първия си випрос.

- Да се кандидатирам за кмет не е самоцелно решение. Заради работата си, от доста години съм близо до хората, до техните проблеми и радости. Един мандат, като общински съветник и ползотворната работа с един успешен кмет, ми показаха пътя. Сега вече имам потенциал и сили да се справя с всичко, а заради последните няколко години, имаме много да наваксваме. Довършването на започнати проекти е само част от задачата. На моята община трябват нови инвестиции, нови проекти и нови инициативи. Смятам, че съм достатъчно подготвена да се заема с това. Хората са интелигентни, предприемчиви и работливи. Нужно им е повече. Търсят промяна, различно виждане, различна философия. Подчинените модели на управление вече не са на мода. Нужно е пълно взаимодействие между хората, бизнеса и общинската администрация. Нужно е да мислим за общината, като за свой дом.

- И каква е ролята на този модерен кмет, който обрисувахте?

- Модерен, не, просто прагматичен и загрижен за хората. Крайно време е да спрем да се оплакваме, да си прехвърляме вини и обиди. Време е да заработим заедно. А ролята на кмета е да инициира, да обединява, да намира консенсусни решения, да изпълнява повече, отколкото обещава, да има време да чува мнения, да има време да им отговаря конструктивно, да доведе европейските пари при хората, да се грижи за образованието и здравеопазването, да е стожер на сигурността и за да постигне всичко това, най-важната му задача е да накара хората да му вярват и да работят заедно с него, за да има мъничко време, да каже „добър вечер” и на собственото си семейство.

- Впечатляващо! И кое ще е първото нещо, което ще свършите, като кмет?

- Вече го правя. Ангажирам вниманието и изисквам подкрепата на хора, способни да формират един действен екип, способен да превърне общината ми в еталон за България, а защо не и повече. Работата на кмета е всеки ден да застава на един кръстопът, като този тук - неусетно сме стигнали до отбивката на магистралата.  Виждате ли завода в дясно и безкрайната линия от железопътни вагони, това е „Инса оил” – бъдещето на моя регион. Тук отляво е заводът за преработка на отпадъци в Шишманци. И това е бъдещето на моя регион. По-нататък са оризовите полета и оризарните, а там неразкопаните тракийски могили. По кой път ще поемете? Ето това е работата. Да подредиш приоритетите и да не изтърваш нито една възможност. Затова първата ми задача е да създам действен и мотивиран екип от можещи хора.

Неусетно стигаме в центъра на Белозем. Хората са усмихнати и приветливи. Поздравяват се по име. Разговорът ни спира, защото всеки втори пита нещо адвокат Джатова. Аз разглеждам с удивление добре поддържаните зелени площи, детските площадки, покрива на училището с над десет щъркелови гнезда, величествената осанка на католическата църква и красотата на православния храм.  Отиваме и в общината. Работен ден е и  адвокатът Джатова трябва  да вземе куп документи от секретаря. Посреща ни кмета, Иван Тачев, земеделец,  ей така, без предварителни уговорки. След минути разговаряме, като стари познати.  Разказва ми за предстоящия фестивал и какво още има да се свърши. И за ремонта на училището и за...

Следващата ни спирка е Чалъкови – малко селце с преобладаващо ромско население. Улиците са подредени. Майки люлеят децата си в парка. Старци са се събрали пред общината и бистрят политиката. Кипи строителство.

- Горбетчиите се връщат и строят – сочи ми г-жа Джатова редицата нови сгради. Каквото изкарат в чужбина го влагат в домовете си. Нашите роми не са, като другите. Работливи са и търпеливи. Всичко постигат с труд и постоянство.

В Момино село, Шишманци  и Болярино не видях много. Обед е и хората са се прибрали по домовете си. Виж в Раковски, всичко е различно. Животът си кипи и в обедните часове е лесно да научиш градските клюки, ако седнеш да хапнеш някъде. До великолепна католическа катедрала стоят руините на недовършен в миналото културен дом. Продали го наскоро. Тук е съсредоточена и общинската администрация. Задушно, малко по-мръсно и шумно. Град, като град.

- Проблемите ли? Раковски е създаден от три села, които не искат да припознаят града, а продължават да водят свой собствен живот.

В Стряма отново ни посреща кмета – Васил Черпелийски. Неофициално, на центъра e, и разговаря разгорещено с местен жител. Приисква ми се да живея на село.

Връщаме се в Белозем. Адвокат Джатова трябва да свърши още нещо. Сядам на пейка до наблюдателницата за щъркели в центъра на „Европейското село на белия щъркел” и една натрапчива мисъл се загнездва в съзнанието ми: Дали и ние хората ще полетим някой ден в едно ято към бъдещето си? Пожелах си го и успех в кампанията на Мария Джатова – новата пролет в българската политика.