Чаровната водеща на “Българският Топ 100” Диана Алексиева обожава работата си. Артистична натура е и преследва мечтите си.
“Официалната Национална Класация Българският Топ 100 съществува вече 6 години!” |
- Разкажи нещо за себе си. Каква мечтаеше да станеш като малка, с какво се занимаваше преди да попаднеш в телевизията?
- Като много малка исках да стана лекарка. По-късно установих, че не мога да понасям мириса на болница. В осми клас учителката по биология ни заведе в Медицинска академия, в една зала, където студентите по медицина имаха практически занятия. Беше като по филмите. Имаше епруветки с човешки зародиши, балсамирани части от тяло, кости... абе, ужасна работа. Мисля, че това окончателно сложи край на детската ми мечта. И се насочих към хуманитарните науки. Приеха ме журналистика в СУ и преди BTV, работех като спортен репортер в “Демокрация” и “Стандарт”, после бях водеща на “Метрополис” по БНТ и на няколко предавания в ММ.
- Как стана водеща на “Българският Топ 100”?
- Имаше кастинг...и така.
- Каква е историята на предаването? |
- Каква е историята на предаването?
- Официалната Национална Класация Българският Топ 100 съществува вече 6 години. Основава се на европейската точкова система за класиране по стандартите на BPI Communications, които правят класациите на Billboard. Песните получават точки за броя на излъчванията в 55 радиостанции, със 140 точки на излъчване, които излъчват класацията и ни изпращат плейлистове. Точките се определят и в зависимост от зоната на покритие и TSL на всяко радио. На тази основа правим телевизионния вариант на класацията в бTV. Има и интересни подробности, които повечето хора не знаят. За да се получи обективна класация, за размерите на страна като България, са достатъчни 30 радиостанции. Песента на първо място достига повече от 650 излъчвания седмично в националния ефир. До момента, в който се свързахме с BPI communications, само България и Албания нямат Официалната Национална Класация. Албания все още няма.
- Как преминава един твой работен ден?
- 9 ч. - ставам трудно. Много трудно. BTV - грим, прическа, дрехи...Към 11 ч. придобивам човешки вид. Снимки на предаването - в случай, че никой от гостите не се е успал, приключваме до към 13.30 ч. После - външни снимки. Това са 2 камери, осветителни тела, разклонители, филтри, двама оператори, режисьор, асистент режисьор, шофьор и моя милост. Всичко това се стоварва и разтоварва поне 2 пъти, в зависимост от мястото на снимките. Към 5 ч. обядвам. В 6 ч. съм вкъщи и се опитвам да напиша поне 2 ревюта за филми и музикални албуми за списание Булеварт...Крайният срок е бил “вчера”. Към 10 ч. съм приключила. Междувременно провеждам поне 5 телефонни разговори, проверявам си 4 пъти пощата и пиша около 10 email-a. След 11 ч. животът продължава да е удоволствие, но при “закрити врати”.
Диана Алексиева е артистична натура и преследва мечтите си! |
- Коя черта най-много харесваш в себе си?
- Интелигентна, чаровна, руса коса, сини очи, мерки 90-60-90.... Не съм лоша...
- Как прекарваш свободното си време?
- Пиша епистоларен роман под формата на email-и. Пазарувам - дрехи, чанти, шалове и каквото ми видят очите. Чета. Гледам телевизия. Ходя на кино и на театър. Виждам се с приятелите си...Това прозвуча, като че имам много свободно време.
- Кое най-много ти е пречило и помагало в живота?
- Най-вероятно това, че съм много емоционална. Често помага. Още по-често пречи.
- Ако имаше възможност да промениш нещо, какво щеше да е то?
- Щях да съм с 10 см по-висока и да пея хубаво. Много хубаво.
Кристина Димитрова на гости в “Българският топ 100”! |
- Кой е твоят стил музика?
- В момента в колата си слушам Hotel Costes 6.
- Как си представяш бъдещето?
- Във всеки случай, не мисля, че ще има летящи коли и всеки уикенд ще си правим трип до Луната. В близкото бъдеще си представям как Осама бин Ладен е заловен, България влиза в Европейския съюз, пенсионерите получават по още 20 лв за следващата Коледа, а аз най-накрая си сменям крушката на нощната лампа.
- Имаш ли девиз?
- Това с девизите изчезна от живота ми по същото време, когото се изпари и мечтата ми да стана лекарка. Може би тогава пораснах.... но не много.