Г-н Колев, каква е общата задлъжнялост в реалния сектор към днешна дата в сравнение с миналата година?

Точният размер на задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор (т.е. реалният сектор) от началото на 2009 г. ще стане ясен в края на този месец. Но прогнозите на БСК са, че тя ще надхвърли 160 млрд.лв. Дългът на фирмите се очаква да бъде два пъти от БВП на страната. За сравнение - в САЩ корпоративният дълг е равен на БВП, в ЕС средно дългът надхвърля БВП, но само с 37%, докато при нас с повече от 100%, т.е. 2 пъти. Освен това общият дълг е вече с 9% по-малък от тази част от приходите на компаниите, от които се очаква да бъде погасен, т.е. това поражда опасност от автоматично възпроизвеждане, особено в условията на криза.

Кои са основните генератори на междуфирмената задлъжнялост?

Една от основните причини е ниската ликвидност. Очаква се лошите кредити да достигнат притеснителната бариера от 6% до края на годината. А увеличението на просрочените заеми е заплаха за банковата система.

Друга основна причина е тотално влошената договорна дисциплина. Например вие произвеждате продукция или давате услуга, предоставяте я, но няма насреща плащане в предварително договорения срок. Именно тези задължения изключително много тежат върху икономиката и деформират отношенията между фирмите, намаляват потенциала за по-голям растеж.

Затрудненият достъп до финансиране намалява свежия ресурс и също води до трудности в разплащанията.

Не рядко и държавата е генератор на задължения на фирмите като не се разплаща своевременно по обществени поръчки за строителство, ремонт и поддръжка на пътища, доставка на лекарства и др. Само НАПИ в момента дължи над 130 млн.лв. на строителни фирми.

Бавното съдебно производство при решаване на търговски спорове неизбежно води до нарастване на междуфирмените задължения.
 
Липсва и място за покупко-продажба на дългове. На фондовата борса могат да се търгуват само секюритизирани дългове, но не и обикновени търговски дългове.

В кои отрасли се трупат най-много междуфирмени задължения?

Търговия и ремонт на автомобили 29.5млрд. лв., операции с недвижими имоти 18.7 млрд.лв., строителство - 14.1 млрд.лв., транспорт и съобщения - 12.3 млрд.лв., производство на ел. енергия, газ и вода – 6.7 млрд.лв., производство на текстил и облекло – 6.2 млрд.лв.

Възможно ли е фирмената задлъжнялост да доведе до верижни фалити?

Възможно е и съвсем логично е. Когато една фирма не си получи парите след доставката на стоката или услугата, тя не е в състояние да се разплати с доставчиците си, които на свои ред ще задлъжнеят към своите контрагенти и т.н. Получава се състояние, в което всяка фирма има да получава да кажем 2 млн.лв и дължи 2 млн.лв. За съжаление тези еднакви суми не могат да се прихванат и по такъв начин да се нулират. Това води до блокиране на икономиката и намалява възможностите за икономически растеж. Единственият изход от тази ситуация е компаниите да продават предприятията си, но в момента никой не търси да купува дори работещи производства. Причината е, че няма инвеститори, желаещи да стопанисват предприятие, за чийто стоки няма пазар.

Има ли фалирали фирми поради тази причина?

В Търговския регистър има информация за 160 фирми обявили несъстоятелност, но реално те са повече, тъй като не всички са се регистрирали в регистъра. На първо място с най-голям дял - 10.4% от общите фалити са селското и горското стопанство. Увеличението в този отрасъл спрямо същия период на миналата година е почти трикратно. С малка разлика и дял от 9.8% на второ място е строителният бранш, а на трето с равни дялове на фалитите от 6.8% са компании, търгуващи с разнообразни стоки, както и отрасълът на транспорта и складирането.

Как съдебната система реагира на предявените искове към фирмите длъжници?

Имаме една много мудна и тромава съдебна система, която не позволява ускорено производство. Така фирмите не могат да си вземат парите от длъжниците с години и лавината на взаимни вземания се натрупва и става все по-голяма. Затова БСК съветва своите членове да сключват арбитражни клаузи в своите договори. Арбитражният съд при БСК в рамките на 2-3 месеца решава окончателно всякакви търговски спорове.

Има ли друг начин за относително бързо връщане на дължимите между фирмите суми?

Пряк, бърз начин няма. Трябва да се търси ускоряване на процедурите за обявяване на несъстоятелност, възможности за улесняване достъпа до финансиране – банково, по оперативните програми, рискови фондове, гаранционни фондове.

ВИЗИТКА
Камен Колев е завършил е Техническия университет в София и има защитена кандидатска дисертация „Доктор по системен анализ”. Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция в областта на индустриалните анализи, публично-частните партньорства, обществените поръчки, оценката и финансирането на инвестиционни проекти. Участвал е в разработването на Националния план за икономическо развитие на България 2007-2013 г. и на регионални оперативни програми за периода 2007-2013 г. Автор е на книгите „Технологичните иновации”, „Обществените поръчки – процедури и практики”.
В БСК работи от 24 г., като от 2005 е зам.председател. Наблюдава ресори “Индустриално развитие”, “Инвестиции” и “Икономически анализи”.