Ако преди дайсетина години техни наркомани са идвали да се лекуват в Суходол, сега системата е перфектна
Преди двайсетина години гръцките наркомани са идвали да се лекуват в Суходол, там е нямало подходящо заведение. Днес обществото продължава да е разделено на две - наркоманите трябва да се лекуват, казват едните и наркоманите трябва да се затварят в затвора, твърдят другите. Между всички тези ориентири само на пет часа път от София - в скъпия на българското сърце Солун- е изградена една от най-добрите системи за лечение на зависимости. В това се убеди с очите си група от Националния център на наркомании начело с д-р Цвета Райчева, в чийто състав бяха включени и д-р Асен Ризов от болницата в Суходол, Ирина Панчева- зам.-кмет на София и Веселина Божилова, председател на сдружение"Майки срещу дрогата".
Четири дни не стигнаха, за да проследим всички звена, за да зададем всичките си въпроси, за да видим всичко направено. И ако ние тук, в България, се опитваме да убедим държавата да напише А и Б, там в Гърция е написана цяла книга.
Ключът за положителния ефект на лечението не е в добрата комуна, в добрата група, в добрия терапевт поотделно - той е във всички тези елементи и много други, взети заедно. Той се крие в изграждането на една последователност, която превежда зависимия в неговия път до Итака.
Итака се нарича програмата на Китеа в Солун. Итака е сложното и болезнено пътуване към дома. Итака е завръщането към себе си. По пътя за Итака нищо не е лесно. Одисей е стигнал до Троя лесно. Мъчително трудно се е върнал в родната Итака.
Това е и философията на програмата. На една от програмите в Гърция. За да се разбере правилно, трябва да се очертае цялостната ситуация.
Държавата и лечението на наркозависимости
Наркотиците атакуват гръцката младеж точно както навсякъде по света. Сходна е ситуацията с България по отношение на масовата дрога- както и у нас, тя е хероинът. Дозата в Солун струва 5 евро. Продават я около гарата, около пристанището, навсякъде. Родителите там са точно толкова безпомощни, колкото и тук - поне докато детето им не реши да се лекува. В Гърция има четири големи програми за лечение на наркозависимост, финансирани в различна степен от държавата. Най-голямата и с най-голямо държавно участие / 95% от бюджета/ е Кетеа - тя предлага лечение без лекарства, така наречения начин drug free. При положителен резултат човекът се връща в обществото максимално пълноценен, на практика по нищо не се различава от "нормалните".
Окана е програмата, която предлага метадон и групова психотерапия - тя също е финансирана в голяма степен от държавата. Има и две програми към психиатрични центрове в Атина и Солун. И четирите програми са безплатни за клиентите. Освен тях в Гърция има и платени частни програми, но те не са обект на тоя разказ.
Ситуацията в Гърция по отношение на наркозависимите се променя рязко през 1987 след падането на хунтата и идването на власт на социалистите начело с Папандреу. Дотогава са правени опити за "пробив", Кетеа има по-дълга история, началото е през 1983 година, когато за наркоманите са предвидени само затвори и психиатрии. "Бяхме шест терапевти и лекувахме шестима наркомани", казва Федон Калотеракис, един от основателите и директор на програма Итака - Солун. Започват през 1983, четири години по-късно програмата е учредена вече със специален закон като държавна. В момента в страната има 8 комуни и десетки отворени услуги в нейните рамки. Бюджетът и за година е 23 млн евро, 95% от него се осигуряват от държавата, останалите 5% идват от проекти за Европейския съюз и от собствени приходи. Ако в началото са работели 6 професионалисти, в момента те са 600. Програмата не е статична - тя непрекъснато се развива и усъвършенства, за да покрие всички актуални нужди. Итака- Солун е витрината на Кетеа, само там са налице абсолютно всички елементи на системата. Организацията притежава две седеметажни сгради в центъра на града, едната е буквално залепена на гърба на общината. И двете сгради са купени от банки с известна отстъпка. В тях се осъществяват всички "отворени" услуги - това са случаите, когато зависимите не влизат в комуна, а се лекуват без отделяне от постоянното си местожителство.
Итака - Солун
Как се влиза в програмата? Доброволно. Това е принципът на Кетеа. Зависимият трябва да заяви своето желание да се лекува и ако изпълнява всички изисквания на програмата, с много голяма сигурност след три години вече ще е оставил този мрачен епизод от живота си зад гърба си. Процентът на излекувалите се е голям, над 60. Това е много, знаят всички специалисти по лечение на наркомании. И още нещо важно- ако в кой да е етап от лечението зависимият направи рецидив, той бива изключен веднага. Само че може да се кандидатства отново само след час и ще го приемат. Просто започва всичко отначало. Лечението във всичките му етапи е абсолютно безплатно, единствено при излизането от програмата, т.нар.re-entry, зависимият плаща символичен наем за защитеното жилище. Предполага се обаче, че той вече си е намерил работа и това е входът му към обществото, така че трябва да свикне и да понася отговорност за разходите си.
Комуната на Итака се намира на пет км от Солун. |
Да се върнем обаче към самото начало. В момента, когато зависимият е взел решение и е потърсил помощ от програмата, той бива включен в група за мотивация за дългосрочно лечение. В първата от трите фази на тази програма, която трае обикновено месец и половина, той обикновено още друса. Психотерапевт води групата, в която се работи по нагласата на клиента. Никой не говори за детокс в смисъла, в който го познаваме у нас - отделение в психиатрия, където абстинентния синдром се копира с лекарства. Сигурно го правят някъде другаде в Гърция, но не и тук. Посещенията в тази група зачестяват с наближаването на срока за постъпване в комуна, никой не прави тест при постъпването в нея- очевидно са счели, че няма смисъл от това, контингентът са активни наркозависими. Само че в третата фаза от тази подготвителна програма те обикновено вече са спрели или много разредили. Хората постъпват тук под натиск, казват от екипа - натиск от семейството, от средата, понякога от съда.
Комуната Итака
Комуната на Итака се намира на 4-5 км от Солун, разположена е в бивше сиропиталище. Обстановката е приветлива, и там, както и навсякъде в помещенията на програмата, е помислено много за обстановката - светли, жизнерадостни цветове, еднакви удобни мебели, много светлина и пространство. Впрочем мебелите за програмите на Кетеа в цяла Гърция се изработват точно тук - в комуната край Солун. Голям дърводелски цех, където работят момчета на лечение под ръководството на професионалист. Това е само една от брънките на програмата, по-интересно за нас е да научим, че клиентите имат възможност да продължат образованието си и да развиват способностите си тук. 15 учители ги подготвят по програмите за три гимназиални класа и един кандидат-студентски курс, по-късно те държат изпити в държавно училище и класът им се признава. За неграмотните също е помислено- има специален курс и за ограмотяване. Докато учат, те имат възможност и да се занимават допълнително с театър, литература, езици, компютър, музика. Спортът също е неделима част от ежедневието. Отборът на Итака по джудо е вписан в градския клуб Иракли, а гордостта на комуната е момиче, завършило програмата, което по-късно става олимпийска шампионка.
В комуната могат да постъпват и момчета, и момичета. Капацитетът е 70-80 души. Факт е, че момчетатаса повече. Преди време тук са настанявали и зависими млади майки заедно с децата им, но са отчели, че средата не влияе добре върху малките и затова тази програма вече е отворена, провежда се в една от двете сгради на Итака в Солун.
Гъвкавостта на програмата, която я прави и толкова ефективна, се дължи на сериозната научно-изследователска работа на терен. Мозъчният тръст е в Атина, но в Солун и в останалите 7 града, където има комуни, се работи интензивно - резултатите се анализират и на тяхна база се правят препоръки за промени и усъвършенстване. След подобен анализ впрочем младите майки с децата са изведени навън.
Още в самото начало се установява степента на зависимост чрез въпросника EuropAsi , съставя се индивидуална програма за всеки нов клиент, следи се неговото развитие. Цялата информация се съхранява и може да се предложи на съда, ако я поиска. Защото съдът в Гърция може да нареди подсъдимия да отиде в комуна, а не в затвора.
Освен дърводелския цех, към комуната работят още няколко "предприятия". Модерна печатница, която осигурява не само всички информационни материали на Кетеа, но работи и външни поръчки. Печалбата и за година е 350 000 евро. Там работят специалисти, сред тях има бивши зависими. В ателието по керамика най-често отиват момичетата - ръководител е художничка, която е специално обучена за работа с наркозависими. Започнала е още в самото начало, преди 23 години, продължава досега. Предметите, които се изработват, участват в изложби, продават се в магазини, те са запазената марка на Кетеа.
Вътрешният ред вътре в комуната не се различава твърде от ежедневието на други места. Резидентите се развиват по йерархия, както е и другаде. В основата на психотерапията е когнитивният подход, целта е да се установи проблемът, причинил употребата на наркотици и да се работи по неговото разрешаване. Ако някой реши да напусне доброволно комуната - негова работа. Но все пак не става толкова лесно, както се убедихме с очите си. Няколко пъти, докато разглеждахме помещенията, край нас претича момиче с червени панталони. Оказа се, че червените панталони не са случайни - това е знакът за опасност, за тревога, червен семафор, че нещо става с нея. Екипът не го нарича наказание, а по-скоро подкрепа в смисъл на привличане на вниманието на всички останали и съответно различно отношение. Освен че трябва да носи тия червени панталони и да тича, рисковият резидент отива да спи и в отделна самостоятелна стая, която отвсякъде изглежда по-луксозна от обикновените, където са по четирима. Има и голяма тераса. Дава му се време за размисъл и самооценка.
Защитени жилища
Излизането от комуната става на края на първата година. Една година изобщо е срокът, в който се препоръчва да се остане в комуната, той дава 60% успеваемост по-късно. През цялото време на престоя се работи успоредно и със семейството на зависимия - провеждат се психотерапевтични сеанси съвместно, роителите идват в комуната. По принцип контактите извън терапията са разредени, право на свиждане резидентите получават след няколко месеца в зависимост от развитието си. В програмата Итака в Солун има една интересна особеност, която липсва другаде - още при подписването на терапевтичния договор в началото, клиентът се съгласява, че след края на програмата няма да се връща да живее със семейството си.
В двете сгради на Итака в центъра на Солун се провеждат отворените програми. |
Това е възможно, защото една от двете сгради в Солун предлага и защитени жилища - апартаменти, където излезлите от комуната живеят до 1 година. Първите два месеца са безплатни, по-късно те трябва да започнат да си търсят работа и собствено жилище, от третия месец заплащат по 2.5 евро на месец. Това е символичен наем, но все пак е стъпка към самостоятелното боравене с пари. Намирането на работа и на жилище под наем не е лесна задача, още в комуната тях ги подготвят за интервю и подготвяне на CV. Животът в защитеното жилище сваля ограниченията едно по едно. Факт, известен на всички специалисти е, че често пъти отърваването от наркозависимост е свързано с придобиване на друга зависимост - от алкохола. Затова в защитеното жилище групата начело с психотерапевта обсъжда в кой момент на резидента може да му се разреши да пие бира например и колко. Може и да му забранят, ако той прекали. По принцип през втория месец там има право на 1 бира на седмица. А има и много хора с двойна зависимост - от наркотици и от алкохол, които попадат в програмата, за тях разрешенията за употреба на алкохол са немислими.
Отворени програми
Отворените програми на Итака покриват няколко специфични групи - освен зависимите родители с малки деца, за които стана дума в началото, те имат специфичен подход за непълнолетни / от 14 до 21 год/, за бивши затворници, за хора, които са направили рецидив. В момента изграждат пък помещение в сградата на защитените жилища - долу в партера - където могат да се отбиват съвсем изпаднали наркомани, хора, които вече живеят на улицата. Там ще могат да хапнат сандвич, да пият кафе, да вземат душ, да си изперат дрехите. Идеята е те да бъдат приобщавани, макар и бавно и трудно, към мисълта за оздравяване.
Непълнолетните зависими участват в специална група, в която по-често се прилага индивидуалната терапия. Стаята, в която идват, се различава от останалите - освен че е функционална, тя предлага и някои развлечения като видео, шах, DVD. С вход директно към улицата пък е клубът, в който могат да идват през свободното си време - там има тенис-маса, футбол, автомат за видеоигри, има бои за рисуване, кухничка. Терапевтите споделят, че в тази възрастова група по принцип не са развили толкова силна зависимост, сред техните клиенти има и разсеяни потребители, работата е колкото терапия, толкова и превенция на задълбочаването на проблема.
Итака работят и в четирите затвора на Солун, както и в още три в близките градове. Ръководител на този сектор е Ставрос, самият той бивш затворник и бивш зависим, един от първите пациенти на Федон Калотеракис. Той показва вестника, издаден в един от солунските затворници, но докато сме там, очаква напрегнато обаждане от съда - един от участниците в програмата, осъден на 9 години затвор, може би ще бъде пренасочен след 4 години зад решетките към комуната. Това се случва далеч не рядко. Ако затворникът се е справил с програмата в затвора добре, той може да мине в комуна още същият ден, в който резултатът му бива съобщен на съдията. След година лечение в комуна, съдията пак е в правото си да го върне в затвора, за да доизлежи срока на присъдата си, ако тя продължава. Само че на практика това не се случва. Ако всичко е наред и в комуната, човекът си излиза свободен или по-точно- продължава програмата за още година в защитеното жилище с огромния шанс след това да заживее нормален живот. По принцип, казва Ставрос, съдиите са много наясно с природата на наркозависимостта и методите на лечение и предпочитат да насочват зависимите към комуна, вместо в затвора. След като принудително го е изпратил в комуната, след година съдията само може да реши дали той се е справил и какво ще стане с него по-нататък. Ето къде идват изследователските записи на терапевтите в действие.
Системата там опитва да раздели зависимите от дилърите, казва Ставрос. Специален офис в съда пък се занимава с непълнолетните нарушители, които употребяват наркотици. Обикновено те се насочват към отворената програма на Итака.
Освен в големите градове, където Кетеа има офиси и сгради, програми се провеждат и в малките градчета - обикновено местните общини предоставят офиси за два дни седмично и екипи на терапевти редовно идват там.
Родителите и Центърът за семейна подкрепа
Ако различните по предназначение групи си имат своя ясен контингент и периметър на действие, то фамилните терапевти покриват цялата системата дори отпреди лечението на клиента. Много просто - тук идват родители, които имат син или дъщеря наркозависими и се опитват да ги накарат да се лекуват. Дора е семейна терапевтка, за нея членовете на родителската организация говорят с огромна обич, тя е повече от сестра за тях. Дора и останалите са на линия през целия процес, те имат отговор за всеки един въпрос, независимо в кой етап на лечение е детето. " Ние не съветваме родителите- казва Дора- всяка майка интуитивно знае кое ще помогне на детето и, тя трябва да знае обаче от какви възможности да избере най-подходящата. " Този принцип се обяснява по-ясно от Кристина, председателката на тяхната независима родителска организация :" Аз изгоних моя син от къщи и той най-сетне взе решение да се лекува - казва тя. Една друга майка изгони нейния и той умря. Не можеш да кажеш на човека какво да прави." Родителската организация се събира един път седмично, в сряда, от 6 до 9 в апартамент в центъра на Солун, близо до площад Аристотелес. Плащат 500 евро на месец, събират парите от такси - всеки родител дава по 5 евро. Очевидно не са достатъчни, защото при нашето гостуване там станахме свидетели на бурни уговорки с кандидат за кмет за местните избори. Все едно, родителите на зависимите изглеждат еднакво и в България, и в Гърция, хората са разтревожени, обеднели, търсят се един друг за подкрепа, помагат си. Голямата разлика между нас и тях е, че са поверили децата си на една надеждна система.
Федон Калотеракис, основателят на програма Кетеа.
|
Центърът за семейна подкрепа помага на родителите чрез групова терапия и много семинари, на които се обяснява природата на зависимостта и самата програма. Някои хора идват по 3-4 пъти седмично, за да проследят всичко. Връзката остава и след успешния край, родителите могат да се съветват за всичко и по-късно. Групите за родители иначе са съставени на принципа на паралелността спрямо групите, в които са децата им. Родители на непълнолетни се събират отделно например. Ако се случи, както се случва, зависимият да напусне програмата, родителите може да продължат да идват, но тогава участват и в интензивни групи, в които се говори точно за провала и начините да се преодолее той в семейството. Има специална група и за братя и сестри на зависими, основното послание към тях е да не се опитват да бъдат родители, да оставят близкия да поеме сам отговорността си. Друга група пък събира съпрузите на зависимите, най-често там са млади жени, които се борят едновременно със семейните си задължения и отглеждането на малко дете и със зависимостта на съпруга. Заниманията с тях са в няколко посоки, важна част заема обучението по родителски умения, готвене, домакинска работа. Те имат нужда и от това. Докато се занимават в група, и техните деца и децата на зависимите майки, се гледат в близка детска градина по уговорка с ръководството и. Терапията спрямо съпругите на зависимите е насочена към изграждане на тяхната автономност, умения да планират, способност да се преборят със съ-зависимостта.
Освен Фамилния център, в Итака отскоро има и телефонна линия, отворена 12 часа на ден. На нея може да се пита всичко от всекиго, трима специалисти отговарят, а цената, откъдето и да се обаждаш, е колкото на един градски разговор.
Федон Калотеракис - човекът-легенда на Итака
На финала на четиридневната интензивна програма, в която успяхме да се запознаем с основните звена и действащи лица в Итака, впечатленията ни обобщи Федон Калотеракис, човек-легенда за Гърция, основател на Кетеа, психолог по образование, баща на четири деца, инициатор на промяната. Той разказва за трудното начало, за пионерския период и огромния ентусиазъм, с който са започнали. Въпреки всичко направено, въпреки безспорния авторитет, нещата не изглеждат лесни и сега. Само преди две-три години той е получавал заплахи за убийство и са му назначили постоянна полицейска охрана. Така и не става ясно откъде идват заплахите, но във всеки случай не от дилърите, по-скоро от частните конкуренти в тази област. Проблеми е имало и с придобиването на сградите, със всичко. Все пак огромното начало е сложено със закона от 1987, когато се конституира Кетеа като държавна система за лечение на наркозависими без лекарства. Годишният бюджет от 23 млн евро се управлява от директорски борд, избирана на всеки две години от самите участници в програмата, включително и от резидентите в последна фаза в комуната. Те гласуват поименно за всеки член на борда, а това обикновено са хора известни в своята област, с безспорен авторитет в обществото, утвърдени като честни и добри. Изрично условие е да не се допускат политици в борда. Толкова по въпроса. Изобщо Кетеа се държи настрана от всички политически формации и партии и твърдо пази своята автономност. В борда е участвал например Микис Теодоракис.
За да се започне работа в Кетеа, кандидатът трябва да извърви своя път до Итака, почти като Одисей. Обикновено, разказва Калотеракис, за едно обявено място кандидатстват до 300 души. По документи избират 20 от тях, които идват за второ интервю. След него ситото оставя 10. Те преминават двуседмичен семинар в група, на края на който се правят изводи за всеки от тях. Остават петима. Те пък трябва да живеят месец в комуната, за да се избере най-достойният. Когато накрая бъде избран, той подписва седеммесечен договор за стажант, а едва след това и след нова преценка може да му бъде предоставен постоянен договор. Въпреки този жесток подбор, Калотеракис изпитва носталгия по първоначалния ентусиазъм на първите млади и се оплаква от това, че сегашните прекалено добре си знаят правата и лимита на работното време. Впрочем заплатите в системата са средни за страната, не са нито от най-високите, нито от минималните, осигуряват един приличен стандарт без излишъци и както казват самите хора - тук се работи не за пари, а заради идеята.
За Гърция, България и различния подход
Както навсякъде по света, и в Гърция обществото не обича наркоманите - разликата отдругаде, особено от България е, че не е безразлично към идеята те да се лекуват. Дава им този шанс. Лечението в четирите държавни програми е безплатно, ако резидент в комуната се разболее и се наложи да бъде заведен на лекар в града, той се лекува пак безплатно. Впрочем особеност на комуната Итака край Солун е стоматологичният кабинет там. Хероинът разрушава зъбите и това също е взето предвид.
И още нещо - цялата система Кетеа се радва на завиден авторитет в обществото, медиите и отделят често внимание, президентът на Гърция скоро е поканил нейните ръководители на среща. Тя присъства в живота на Гърция и то с добро име. Добрият пример увлича - през ноември екип от Кетеа ще обучава на семинар 3000 свещеници от цяла Гърция.
Още много може да се говори за Кетеа и за Итака, твърде горчив е изводът колко далече сме от подобно разбиране на нещата. Екипът на Националния център по наркомании начело с д-р Цвета Райчева ще лобира за създаването на подобна програма у нас, още повече, че моделът е толкова близо и контактите са направени. Предстои кръгла маса с хора от властта, на които да бъде разказано за какво става дума. Родителските организации ще подкрепят по свой начин идеята.
Итака е шанс за всеки зависим, тя е трудното връщане към себе си с помощта на обучени и загрижени хора, с помощта на държавата. Итака е мечта за всеки родител. Щом е направена веднъж, тази система може да бъде направена и друг път - поне това ни се иска да вярваме. Тук, в България, за български момчета и момичета, за български семейства. Не е нормално държавата ни да остава дълго убийствено безразлична към факта, че зависимите от наркотици у нас нямат на практика никаква достъпна опция за лечение без лекарства. Оптимистичният извод е, че всичко, което сме говорили и мечтали, не са празни приказки, животът там доказва, че е необходимо, полезно и навременно. Нещо повече - това е спасение и нов живот. В Кетеа не приемат чужденци, много български родители са се обаждали там, но държавата поема само своите деца. Когато и нашата държава започне да гледа на българските деца като на свои, нещата може и да се случат