Съботният ден пред Петдесетница е в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 22 май. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е възпоменателен ден.

В съботния ден срещу Петдесетница е т.нар. Спасовска или Черешова задушница. Свързана е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

Задушницата се нарича в България “черешова”, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и храна в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: за "Бог да прости мъртвите души”.

В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност.

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" - четем в Библията. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница.

 

За една календарна година обикновено задушниците са 4 - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.