"Сиви закони", непрозрачни назначения и злоупотреба с партийни субсидии бележат работата на последната сесия на НС. Това заяви Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика в анализ за състоянието на парламентарното управление.
    Да се избират парламентарни квоти в съдебната власт, в регулаторни и контролни органи след задкулисни договорки не е новост и не е патент на днешното мнозинство, сочи проучването на института. Но това не може да бъде оправдание лошата практика да продължава. Според една от препоръките на института назначенията в съдебната власт трябва безусловно да спазват принципите на прозрачност, независимост, почтеност и професионални заслуги.
    Това налага промяна в Правилника на организацията и дейността на НС, в който трябва да влязат добрите практики в САЩ, Великобритания, Германия и др. развити демокрации. Трябва да има процедурни правила за прозрачни назначения от парламента, да се модернизира работата на постоянните комисии, задължително е да се промени и закона за СРС , съветват анализаторите.
    Продължава да се откроява злоупотребата с партийни субсидии, които се раздават на "депутатски калпак", а не на партиите, категорични са от Института за модерна политика. Зад тази лоша практика прозира политически интерес - да се сглобява "по втория начин" правителствено мнозинство, като се стимулират финансово отцепници и "номади". Друг негативен факт е влошената прозрачност на законодателния процес. Редица законопроекти не се публикуват своевременно, не са достъпни промените и между двете четения. Тъй като е крайно време постоянните комисии да влязат в 21 век, от ИМП предлагат откритите заседания на комисиите да се излъчват онлайн, да се публикува т.нар. "доклад на малцинството", т.е. аргументите на най-малко двама депутати, отхвърлили съответния законопроект. Анализаторите препоръчват да се въведе и публичен регистър на гражданските организации и техните представители, които вземат участие в заседанията на парламентарните комисии, както и техните становища.
    За пореден път от института настояват да се въведе оценка за съответствие на законите с правозащитните стандарти, както изисква Съветът на Европа. Наложително е да се регламентира процедура, по която МС да информира НС за осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за мерките, предприети за тяхното изпълнение. А годишните доклади на омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация да бъдат обсъждани в комисията по правата на човека под формата на публично изслушване. Липсва воля за съобразяване на Изборния кодекс с препоръките и критиките на ОССЕ, ПАСЕ и международните наблюдатели на последните избори, констатират от Института за модерна политика.
    В доклада е анализиран и парламентарният контрол през изминалата сесия. Отправени са 261 въпроса и 52 питания. В контрола обаче са участвали само 87 депутати, което е най-слабото участие от началото на този мандат. Най-активни са били депутатът от СК Иван Иванов - с 24 въпроса, Мая Манолова от КБ - с 21 въпроса, независимият народен представител Яне Янев и Корнелия Нинова от КБ - с по 14 въпроса и питания. Най-много въпроси - 44 е имало към министъра на регионалното развитие, следван от икономическия министър - с 34 въпроса и министъра на вътрешните работи - с 28 въпроса. Със същия брой въпроси, отправени към него, е и финансовият министър Симеон Дянков. Като най-незадоволително се отчита поведението по време на парламентарния контрол на министрите Цветан Цветанов, Сергей Игнатов, Стефан Константинов, Тотю Младенов и др.
    През 2011 г. Института за модерна политика е бил призован като страна по 8 важни конституционни дела. По 6 от тях Конституционният съд вече се е произнесъл.